-: февр. 19, 2019 / donchev

Новият Закон за частната охранителна дейност

0

1 (7)

КРАТЪК КОМЕНТАР КЪМ ЗАКОНА ЗА ЧАСТНАТА ОХРАНИТЕЛНА ДЕЙНОСТ И НАРЕДБИ ЗА НЕГОВОТО ПРИЛОЖЕНИЕ

 Автор : Васил Костадинов, доктор по специалност „Организация и управление извън сферата на материалното производство от професионално направление 9. 1. Национална сигурност“.

Частен професионален колеж за охрана и сигурност „Свети Георги Победоносец“.

Гр. София, ул. „Полк. Георги Янков“ № 98, 8-мо СОУ „Васил Левски“, ет. 4

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Ключови думи принципи, съдържателност, минимални изисквания за сигурност и безопасност, държавни образователни стандарти, обучение.

Резюме: С приемането на новия Закон за частната охранителна дейност, влязъл в сила от 31 Март 2018 г. не бяха постигнати изцяло целите, визирани в мотивите за актуализацията му. В тази връзка  –  без достатъчна аргументация бяха създадени нови видове частна охранителна дейност, които по същество дублират своя обект-имуществото; по категоричен начин не бяха формулирани минималните изисквания за сигурност и безопасност в охраняваните обекти; отсъства непосредствената обвързаност на институционалния капацитет от системата на професионалното образование и обучение, и покриване критериите на държавните образователни стандарти по професия „Охранител“; не е налична връзката между изискванията за съответния вид частна охранителна дейност и критериите на държавните образователни стандарти по професия „Охранител“, прилагани към конкретните длъжностни лица- охранители и ръководители на охранителна дейност; възложителят по същество е дистанциран от процеса по съгласуване и утвърждаване на организационните охранителни действия в отделния обект. С цел отстраняване на констатираните пропуски и непълноти се предлага –  минималните изисквания за сигурност и безопасност в охраняваните обекти да са определени, в съответствие с критериите на Класификатора на строежите по класа на физическата им сигурност; прецизиране дефинициите на отделните видове частна охранителна дейност, с оглед оптимална защита на здравето, живота, правата и свободите на физическите лица и имущество на физически и юридически лица; определяне на ред, документите свързани с планирането, организацията и контрола на охранителната дейност, да се съгласуват с възложителя или упълномощено от него длъжностно лице;  унифициране изискванията за тактически действия при различни ситуации за всички видове частна охранителна дейност;  регламентиране на форма за   запознаване на охранителния състав с документи, свързани с планирането и организацията на охранителната дейност при личната охрана на физически лица; разработване на изисквания в подзаконовите нормативни актове, за непосредствена обвързаност на институционалния капацитет от системата на професионалното образование и обучение, с покриване критериите на държавните образователни стандарти по професия „Охранител“, и прилагането им в практиката. Въвеждане на ефективен контрол от органите на Министерство на образованието и науката в този процес.

 

Относителната неопределеност в регламентацията на обществените отношения свързани с извършване на частна охранителна дейност, създаде условия за приемане на Закона за частната охранителна дейност през 2018 г.

Сред мотивите за разработването на актуалната правна регулация в частния охранителен бизнес, бяха изтъкнати:

– променената икономическа реалност, в резултат на пълноправното членство на Република България в Европейския съюз, както и променените обществено-политически и социално-икономически условия;

– разширяване обхвата на правосубектност при извършване на частната охранителна дейност в страната;

– създаване на условия за извършване на нови видове частна охранителна дейност, включително по отношение на тяхната съдържателност;

– регламентиране минималните изисквания за сигурност и безопасност на охраняваните обекти, включително за необходимото техническо оборудване и/или моторни превозни средства и персонал, притежаващ необходимата професионална квалификация;

– детайлно дефиниране на комплексни критерии за лицензионния режим на частната охранителна дейност;

– регламентиране статут на длъжностни лица по чл. 93 т. 1, буква „б“ от Наказателния кодекс;

– разширяване и детайлизиране на правната уредба на административно-наказателната отговорност, с цел повишаване ефективността на контрола на субектите, извършващи частна охранителна дейност/ЧОД/.

Многократно сме подчертавали значимостта на частната охранителна дейност, за ефективното опазване на обществения ред и противодействие на престъпността – пряко, в района на охраняваните обекти, и косвено на територията на цялата страна. В тази връзка сме аргументирали необходимостта от прецизност в процесите при лицензиране, планиране, организация и контрол на тази дейност. Тезата ни е базирана върху принципите, на които се изгражда и развива частната охранителна дейност. За да се повиши функционалността им е необходимо да се акцентира върху тяхната съдържателност.

В известна степен това изискване не беше постигнато и с приемането на новия Закон за частната охранителна дейност/ЗЧОД/:

– без достатъчна аргументация бяха създадени нови видове частна охранителна дейност, които по същество дублират своя обект-имуществото;

– по категоричен начин не бяха формулирани минималните изисквания за сигурност и безопасност в охраняваните обекти;

– отсъства непосредствената обвързаност на институционалния капацитет от системата на професионалното образование и обучение, и покриване критериите на държавните образователни стандарти по професия „Охранител“;

– не е налична връзката между изискванията за съответния вид частна охранителна дейност и критериите на държавните образователни стандарти по професия „Охранител“, прилагани към конкретните длъжностни лица- охранители и ръководители на охранителна дейност;

– възложителят по същество е дистанциран от процеса по съгласуване и утвърждаване на организационните охранителни действия в отделния обект.

Разделението на отделните видове частна охранителна дейност, чийто основен обект е имуществото/движимо и недвижимо/ предпоставя условия за нееднозначно възприемане на системната рамка при планирането, организацията и контрола им. Несъответстващото и произволно прилагане или неприлагане на отделни елементи от системата за физическа защита, по същество не са дефинирани от тяхната целесъобразност и необходимост.

Потвърждение за това е и докладът на правната комисия на Народното събрание, относно законопроект за изменение и допълнение на Закона за частната охранителна дейност  и последващите допълнения на Закона за частната охранителна дейност. Предложенията и приетите допълнения са фокусирани в няколко направления:

– „Охраната на на питейни и развлекателни заведения, дискотеки, игрални и компютърни зали“ като вид частна охранителна дейност се изменя в „Охрана на обекти-недвижими имоти“, а също така се изменя и определението за нея в чл. 24 ал. 1 на ЗЧОД;

–  В чл. 24 ал. 2 на ЗЧОД се заменят думите „и/или мониторен контрол“ с „мониторен контрол и реакция с мобилни охранителни патрули.“;

– В чл. 25 на ЗЧОД се прави допълнение относно възложителите на този вид частна охранителна дейност;

– В глава втора на раздел VI на ЗЧОД, се отменят чл. 27, чл. 28 и чл. 29;

– В § 1, т. 2 от заключителните разпоредби на ЗЧОД, се прави допълнение на определението за „Охраняван обект“;

–  В § 1, т. 5 от заключителните разпоредби на ЗЧОД, се отменя определението за урбанизирана територия. /Вж. Закон за частната охранителна дейност, Доп. ДВ. бр.13 от 12 Февруари 2019г./.

 

Независимо от предлаганите и приети изменения и допълнения на Закона за частната охранителна дейност от 12 Февруари 2019 г., констатациите ни остават в сила. 

В тази насока бихме представили следните аргументи:

Избирателното осигуряване  на пропускателен режим и/или извършване на видеонаблюдение, и/или мониторен контрол в охраняваните обекти, не само не гарантира минимални изисквания за сигурност, а напротив, създават се предпоставки за извършване на противоправни посегателства.

Пропускателният режим и системата за видеонаблюдение са сред основните елементи на физическата защита на обектите.

Според чл. 56, ал. 1, т. 1 от Закона за частната охранителна дейност, „При извършване на дейност по чл. 5 ал. 1 изпълнителите на частна охранителна дейност:

1. осигуряват спазването на установения пропускателен режим за влизане и излизане от охранявания обект и вътрешния ред в него чрез:

а) проверка на документите за самоличност на външни лица и служебните пропуски на работещите;

б) проверка на багажа, включително чрез ръчен металотърсач и металдетекторна рамка, на моторните превозни средства и/или товара им, както и на съпроводителните им документи;

в) видеонаблюдение;

г) мониторен контрол;

д) проверка за наличие на взривни вещества, оръжие и забранени от закон вещества чрез технически средства;“  

Предоставянето на възможност, възложителят или изпълнителят да преценяват целесъобразността от използването им, реално обезмисля същността на системата за физическа защита.

При охраната на селскостопанско имущество даже не се предвижда осигуряването на пропускателен режим и/или извършване на видеонаблюдение, и/или мониторен контрол. Под „селскостопанско имущество“ по смисъла на Закона за опазване на селскостопанското имущество, се разбират:

1. селскостопанските земи (обработваеми земи, естествени ливади и пасища);

2. полските култури, трайните и цветните насаждения, оранжериите;

3. селскостопанските животни и птици, пчелите, бубите, както и рибите от водоеми на селскостопански организации;

4. (доп. – ДВ, бр. 45 от 1984 г., изм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 09.04.2011 г.) селскостопанската продукция, включително плодовете от орехови, бадемови, лешникови, кестенови и други плододаващи насаждения извън горските територии;

5. противоерозионните и мелиоративните съоръжения;

6. селскостопанските постройки и съоръжения, инвентарът, машините, торовете и другите движими и недвижими вещи, които служат пряко на селското стопанство.

В допълнение следва да се посочи, че контролът на физическия достъп като елемент за защита с неговите продукти, се прилага задължително в обектите със степен на риск  от клас за физическа сигурност I-IV.

Констатира се противоречие на Наредба № 8121з-611 от 11 Юни 2018 г., за условията и реда за организация и извършване на видовете частна охранителна дейност по чл. 5, ал. 1 от Закона за частната охранителна дейност и за определяне на примерна типова класификация на обектите, на които се осъществява охрана по чл. 5, ал. 1, т. 2 и 3 от Закона за частната охранителна дейност с Наредба № РД-02-20-6 от 19 декември 2016 г. за техническите изисквания за физическа сигурност на строежите.

В този смисъл, е напълно логично обектите за охрана, първо да са дефинирани съгласно класификатора на строежите по класа на физическа сигурност, в резултат на което да се създава организация за прилагането на съответните елементи и продукти на системата за физическа защита.

Считаме, че това е естественият подход чрез който ще се приложат на практика адекватни критерии за минимални изисквания за сигурност и безопасност в охраняваните обекти, а не декларативно.

При дефинирането на видовете частна охранителна дейност се използват различни подходи, определящи охраняваните обекти в сходна или идентична обстановка.

При охраната на имуществото на физически и юридически лица; охрана на питейни и развлекателни заведения, дискотеки, игрални и компютърни зали; охрана на селскостопанско имущество, обектите за охрана са имуществото и физическите лица.

При сигнално-охранителната дейност и самоохраната на имущество на лица по чл. 2, ал. 3 от ЗЧОД, се определя като обект имуществото, а при                     охраната на мероприятия-масовите прояви.

В тази връзка следва да се прецизират дефинициите на отделните видове частна охранителна дейност, с цел отстраняване на възможности за допълнителни тълкувания и неточности.

Понятието „Охраняван обект“ изисква допълнително дефиниране с оглед прецизиране обхвата на съответния вид частна охранителна дейност.

Считаме, че е недопустимо при охраната на имущество при отделните видове ЧОД, единствен обект да е само имуществото/движимо и недвижимо/, с изключение на „Охраната на питейни и развлекателни заведения, дискотеки, игрални и компютърни зали“/с изменението „Охрана на обекти-недвижими имоти“/.

Остава неизяснено обаче, в обектите с недвижимо имущество охраняват ли  се пребиваващите там физически лица-граждани и служебен персонал, което е напълно логично/законосъобразно и целесъобразно/.

Нещо повече, при „Сигнално-охранителната дейност“, ако в обекта се активира паник-бутон от служител на персонала, сигнализиращ за противоправно посегателство спрямо телесната му неприкосновеност, както срещу посетители или клиенти, кой вид частна охранителна дейност прилагаме?

При „Охраната на мероприятия“ като обект за охрана е посочено конкретното мероприятие, но това е комплексно понятие, включващо недвижимо и движимо имущество, както и физически лица.

Необходимо е да се подчертае, че в някои от видовете частна охранителна дейност се изисква защитеност на лицата в охранявания обект; защитеност на изпълнителите на охранителната дейност и защитеност на имуществото, собственост или ползвано на правно основание на възложителя на договора за охрана. Тези изисквания обаче са част от инструкцията за безопасност при действията по охрана, което е различно от критериите за сигурност при изграждане на системата за физическа защита на охраняваните обекти.     

В Конституцията на Република България животът и здравето на хората, техните права и свободи, чест и достойнство се определени като фундаментални ценности. Теоретично и практически те се игнорират в част от постановките на Закона за частната охранителна дейност.   

В Закона за частната охранителна дейност и в Наредба № 8121з-611 от 11 Юни 2018 г., се установява ограничаване възможностите на възложителя да утвърждава или съгласува документите, свързани с планирането, организацията и контрола на охранителната дейност. Подобна възможност се наблюдава единствено при утвърждаването на правилника за пропускателния режим, там където е допуснато осигуряването му.

Това обстоятелство не кореспондира с базисни конституционни права и свободи, свързани с неприкосновеността на личността, собствеността, правото на труд и други. Недопустимо е цялостната организация на охранителната дейност да не е съобразена със спецификата на трудовите процеси в съответния обект. Не само целесъобразно, но и законосъобразно е, документите свързани с планирането, организацията и контрола на охранителната дейност, да се съгласуват с възложителя или упълномощено от него длъжностно лице.

При планирането и организацията на охраната на имуществото, на физически и юридически лица и охраната на селскостопанско имущество се определят изисквания за разработване на примерни тактически указания за действие при терористични актове, които при другите видове ЧОД отсъстват. Аргументи в подкрепа на посочената констатация Законът за частната охранителна дейност и Наредба № 8121з-611 от 11 Юни 2018 г. не предоставят.

 Този пропуск е в противоречие и с изискванията на Закона за противодействие на тероризма и Наредба № 8121з-1225 от 27 Септември 2017 г. за видовете обекти по чл. 23 ал. 1 от Закона за противодействие на тероризма, чийто собственици и ползватели разработват и прилагат мерки за противодействие на тероризма, минималните изисквания към тези мерки и реда за упражняване на контрол.

Прилага се също така диференциран подход при дефинирането на обхвата на действията, при различни ситуации за видовете частна охранителна дейност-в едни случаи те се посочват изчерпателно, а в други подобно изброяване липсва, при сходен статус на дейностите.

Например, при охрана на имуществото на физически и юридически лица, в чл. 13 ал. 1 т. 2 се посочва „ примерни тактически указания за действие в различни ситуации, които включват действия при терористични актове, пожар, аварийни и кризисни ситуации“, а при охрана на питейни и развлекателни заведения, дискотеки, игрални и компютърни зали, в чл. 26 ал. 1 т. 3-„примерни тактически указания за действие при различни ситуации“.

Подобни различия се наблюдават и при другите видове частна охранителна дейност, създаващи условия за разнопосочност, неравнопоставеност и непълноценност при формиране на системата за физическа защита на обектите, включително оказващи влияние върху подготовката и квалификацията на охранителите и техните ръководители.

Наредба № 8121з-611 от 11 Юни 2018 г. регламентира форма за   запознаване на охранителния състав с документи, свързани с планирането и организацията на охранителната дейност в обектите.

Това изискване е предвидено за приложение при всички видове частна охранителна дейност, с изключение на личната охрана на физически лица, без никакви основателни или видими аргументи.

Отсъства непосредствената обвързаност на институционалния капацитет от системата на професионалното образование и обучение и покриване критериите на държавните образователни стандарти по професия „Охранител“.

Приблизително една година след влизане на Закона за частната охранителна дейност, продължава порочната практика обучението на охранителите и ръководителите на охранителната дейност, да се свежда до състояние на пълна формалност. Целта на обучителния процес изглежда е, да се събере съответната такса за издаване на удостоверение и след няколко дни физическото лице вече да изпълнява функциите на охранител.

 Нееднократно сме подчертавали липсата на прозрачност по отношение на важни за обучението на охранителите въпроси:

– кои лица са обучителите/какво е образованието им, каква е експертизата им за това професионално направление, техният статут?

– каква е продължителността и методиката за обучение, какви тестове/теоретични и практически/ се прилагат за установяване нивото на формираните знания, умения и способности?

– какво е състоянието на учебната база?

– с какъв документ се удостоверява успешно завършения курс?

– кой контролира дейността на „институцията от системата на професионалното образование и обучение“?

 На значителната част от зададените въпроси все още отсъстват отговори.

Не е налична връзка между изискванията за съответния вид частна охранителна дейност и критериите на държавните образователни стандарти по професия „Охранител“, прилагани към конкретните длъжностни лица-ръководители на охранителна дейност и охранители.

В тази насока възниква логичният въпрос – защо въобще са ни необходими държавните образователни стандарти по професия „Охранител“ след като никой няма намерение да ги прилага?

Законът за частната охранителна дейност не регламентира посочената сфера от обществените отношения, свързани с охранителната дейност.

По този начин се създават условия за поставяне в състояние на завишен риск здравето и живота на бъдещите охранители, а качеството на предлаганата от тях търговска услуга подлагана на съмнение.    

Предвид гореизложените констатации и изводи, предлагаме да се предприемат действия от компетентните органи на изпълнителната и законодателната власт, за измение и допълнение на Закона за частната охранителна дейност, Наредба № 8121з-611 от 11 Юни 2018 г, За условията и реда за организация и извършване на видовете частна охранителна дейност по чл. 5, ал. 1 от Закона за частната охранителна дейност и за определяне на примерна типова класификация на обектите, на които се осъществява охрана по чл. 5, ал. 1, т. 2 и 3 от Закона за частната охранителна дейност и Наредба № 8121з-610 от 11 Юни 2018 г. за реда, по който лицата удостоверяват, че отговарят на изискванията на Закона за частната охранителна дейност, в следните направления:

 

Ø Минималните изисквания за сигурност и безопасност в охраняваните обекти да са определени, в съответствие с критериите на Класификатора на строежите по класа на физическата им сигурност.

 

Ø Да се прицизират дефинициите на отделните видове частна охранителна дейност, с цел оптимална защита на здравето, живота, правата и свободите на физическите лица и имущество на физически и юридически лица.

 

Ø Да се определи ред, документите свързани с планирането, организацията и контрола на охранителната дейност, да се съгласуват с възложителя или упълномощено от него длъжностно лице.

 

Ø Да се унифицират изискванията за тактически действия при различни ситуации за всички видове частна охранителна дейност.

 

Ø Да се регламентира форма за   запознаване на охранителния състав с документи, свързани с планирането и организацията на охранителната дейност при личната охрана на физически лица.

 

Ø Разработване на изисквания в подзаконовите нормативни актове, за непосредствена обвързаност на институционалния капацитет от системата на професионалното образование и обучение, с покриване критериите на държавните образователни стандарти по професия „Охранител“, и прилагането им в практиката. Въвеждане на ефективен контрол от органите на Министерство на образованието и науката и Министерството на вътрешните работи в този процес.

 

Литература

[1]. Закона за противодействие на тероризма, Обн. ДВ. бр. 103 от 27 Декември 2016 г.

      [2]. Закон за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия, Обн. ДВ. бр.96 от 29 Октомври 2004г.

      [3]. Закон за събранията, митингите и манифестациите, Обн. ДВ. бр.10 от 2 Февруари 1990г.

      [4]. Закон за опазване на селскостопанското имущество, Обн. ДВ. бр.54 от 12 Юли 1974г.

      [5]. Закон за частната охранителна дейност, обн., ДВ, бр. 10 от 30 Януари 2018 г., в сила от 31. 03. 2018 г..

      [6]. Наредба № 8121з-611 от 11 Юни 2018 г, За условията и реда за организация и извършване на видовете частна охранителна дейност по чл. 5, ал. 1 от Закона за частната охранителна дейност и за определяне на примерна типова класификация на обектите, на които се осъществява охрана по чл. 5, ал. 1, т. 2 и 3 от Закона за частната охранителна дейност. Обн. ДВ. бр. 52 от 22 Юни 2018 г.

      [7].  Наредба № РД-02-20-6 от 19 декември 2016 г. за техническите изисквания за физическа сигурност на строежите. Обн. ДВ, бр. 1 от 2017 г.

      [8].  Наредба № 8121з-1225 от 27 Септември 2017 г. за видовете обекти по чл. 23 ал. 1 от Закона за противодействие на тероризма, чийто собственици и ползватели разработват и прилагат мерки за противодействие на тероризма, минималните изисквания към тези мерки и реда за упражняване на контрол, Обн. ДВ. бр. 85 от 24 Октомври 2017 г.

 


Охрана на имуществото на физически и юридически лица; сигнално-охранителна дейност; самоохрана на имуществото на лица по чл. 2, ал. 3 от ЗЧОД; охрана на питейни и развлекателни заведения, дискотеки, игрални и компютърни зали; охрана на урбанизирани територии; охрана на селскостопанско имущество.

Вж. Закон за частната охранителна дейност, обн., ДВ, бр. 15 от 2004 г.

Обн. ДВ. бр. 10 от 30 Януари 2018 г., в сила от 31. 03. 2018 г.

Сигнално-охранителна дейност; самоохрана на имущество на лица по чл. 2 ал. 3 от Закона за частната охранителна дейност; охрана на питейни и развлекателни заведения, дискотеки, игрални и компютърни зали; охрана на урбанизирани геритории; охрана на селскостопанско имущество.

Спазване на Конституцията, законите и международните договори, по които Република България е страна; Зачитане и гарантиране на правата и свободите на гражданите и тяхното достойнство; Опазване на живота, здравето и имуществото на гражданите; Защита на информацията и източниците за нейното придобиване; Взаимодействие с органите за обществен ред и сигурност.

 

Охрана на имуществото на физически и юридически лица; сигнално-охранителна дейност; самоохрана на имуществото на лица по чл. 2, ал. 3 от ЗЧОД; охрана на питейни и развлекателни заведения, дискотеки, игрални и компютърни зали; охрана на урбанизирани територии; охрана на селскостопанско имущество.

Вх. № 853-03-76 от 22. 10. 2018 г., Република България, Четиридесет и четвърто Народно събрание, Правна комисия; Вж. Закон за частната охранителна дейност, Доп. ДВ. бр.13 от 12 Февруари 2019г.

Определение за „Урбанизирана територия“.

Вж. чл. 11, ал. 2; чл. 23, ал. 2, т. 3; чл. 26, ал. 2,  т. 3; чл. 36, ал. 2, т. 3 на Наредба № 8121з-611 от 11 Юни 2018 г, За условията и реда за организация и извършване на видовете частна охранителна дейност по чл. 5, ал. 1 от Закона за частната охранителна дейност и за определяне на примерна типова класификация на обектите, на които се осъществява охрана по чл. 5, ал. 1, т. 2 и 3 от Закона за частната охранителна дейност. Обн. ДВ. бр. 52 от 22 Юни 2018 г.

 

Средства и системи за контрол на физическия достъп.

 

Обн. ДВ. бр.54 от 12 Юли 1974г.

 

В тази връзка се предвиждат и препоръчителни продукти на системата за физически контрол. Вж. Наредба № РД-02-20-6 от 19 декември 2016 г. за техническите изисквания за физическа сигурност на строежите. Обн. ДВ, бр. 1 от 2017 г.

 

[13] Вж. Наредба № 8121з-610 от 11 Юни 2018 г. за реда, по който лицата удостоверяват, че отговарят на изискванията на Закона за частната охранителна дейност. Обн. ДВ, бр. 52 от 22. 06. 2018 г.  

Наложително е планирането, организацията и контрола на „Охраната на мероприятия“ да бъдат съобразени със Закона за събранията, митингите и манифестациите/Обн. ДВ. бр.10 от 2 Февруари 1990г./  и Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия/Обн. ДВ. бр.96 от 29 Октомври 2004г./.

С изключение на „Охраната на питейни и развлекателни заведения, дискотеки, игрални и компютърни зали“/ с изменението „Охрана на обекти-недвижими имоти“/.

Заплаха за саморазправа, агресия, нападение.

Производствени, експлотационни, обслужващи, включително за  здравословните и безопасни условия на труд.

За условията и реда за организация и извършване на видовете частна охранителна дейност по чл. 5, ал. 1 от Закона за частната охранителна дейност и за определяне на примерна типова класификация на обектите, на които се осъществява охрана по чл. 5, ал. 1, т. 2 и 3 от Закона за частната охранителна дейност. Обн. ДВ. бр. 52 от 22 Юни 2018 г.

Обн. ДВ. бр. 103 от 27 Декември 2016 г.

Обн. ДВ. бр. 85 от 24 Октомври 2017 г.

Наредба № 8121з-611 от 11 Юни 2018 г. За условията и реда за организация и извършване на видовете частна охранителна дейност по чл. 5, ал. 1 от Закона за частната охранителна дейност и за определяне на примерна типова класификация на обектите, на които се осъществява охрана по чл. 5, ал. 1, т. 2 и 3 от Закона за частната охранителна дейност. Обн. ДВ. бр. 52 от 22 Юни 2018 г.

 

Posted in: Uncategorized
Коментари
Няма коментар
Няма коментари все още.
Публикувай своя